Въстанието от април 1876 г. е знаково събитие в българската история. Мотивите за него се крият в недоволството на част от тогавашните българи спрямо османската държавна власт. С историята на въстанието често се злоупотребява, но в нея има два пренебрегвани и важни аспекта. На първо място: то обхваща селища със сравнително заможно население, чиято основна дейност е пазарно ориентирана. На второ място: участвалите в потушаването и последвалите грабежи са движени изключително от завистта си към пазарните успехи на българите в бунтовните райони. Именно на тези специфики ще обърнем внимание в този текст.
В интерес на синтезираното изложение ще се концентрираме върху проявите на тези два аспекта единствено в Четвърти революционен окръг, който обхваща районите на Пловдивско и Пазарджишко. Там въстанието е масово най-добре подготвено. То е смазано жестоко с участието на малка на брой редовна войска и основно на нередовни запасни войници (башибозук), различни доброволци предимно от мюсюлманското население: турци, помаци, цигани и черкези. Всички, които се включват в кланетата и обирите са насърчавани от държавната власт.
Няколко са основните стопански характеристики на българските земи през последните десетилетия преди Априлското въстание. Преобладаващ сектор е натуралното или полунатуралното селско стопанство, в което продукцията се консумира от производителя и твърде малка част от нея достига до пазара. Липсва модерна индустрия, градската икономика е съсредоточена в ръцете на дребни занаятчии, няма модерна кредитна система и солидни спестявания. Едрите щрихи обаче скриват някои важни тенденции. Постепенно се оформят динамични пазарно ориентирани средища на икономическа активност. В тях българите успешно се възползват от конкурентните си предимства, от нарастващото обвързване на Османската империя със световните пазари и от големите вътрешни пазари на самата империя. Пазарно ориентираната дейност не се ограничава до относително големите градски центрове като Одрин, Пловдив, Варна, Русе и др. Тя обхваща селища, които по административен статут до времето на Априлското въстание, а някои и дълго след него, са села.
Център на въстаническата подготовка в Четвърти революционен окръг е Панагюрище. Природо-географските условия на Панагюрище и близката му околност не предполагат развитие на затворено селско стопанство. Обработваемата земя е малко и неплодородна. При постепенното проникване на пазарните отношения в империята населението съсредоточва усилията си към производства и търговия, които превръщат недостатъците в предимства. Основните стопански дейности на панагюрци се концентрират в едрото търговско скотовъдство – най-вече отглеждането и продажбата на овце – и в преработката на суровините от него – най-вече абаджийство, т.е. изработването на вълнени тъкани и на дрехи от тях. Преди въстанието панагюрци са собственици на общо над 30 000 глави овце, които се и продават в големите градски центрове на империята. Панагюрските абаджии произвеждат и продават вълнени платове и дрехи за вътрешния имперски пазар, но и за пазарите на Сърбия и Гърция. Смята се, че годишната печалба на абаджиите е между 40 и 50 % от инвестирания капитал.
Сходна е стопанската структура на селището, в което на 20 април 1876 г. гръмва първата пушка през Априлското въстание – Копривщица. Смята се, че годините между 1830 и 1876 са „златен век“ за Копривщица. Преди въстанието около 1500 копривщенци са ангажирани с абаджийско производство. Както отбелязват съвременници „търговският дух“ обладал копривщенци, които са се пръснали по Цариград, Мала Азия, турските средиземноморски острови, Египет и Абисиния (старото име на Етиопия). Копривщенци разнообразяват стопанската си предприемчивост като се ориентират и към отглеждане на маслодайни рози, чиито продукт също е изцяло предназначен за пазара. На маслодайната роза и на абаджийството се дължи просперитетът и на други два важни центъра на Априлското въстание в Средногорския район – Клисура и Стрелча.
Обща характеристика за населението на всички от посочените селища е, че то умело се възползва от разширяващата се икономическа свобода в империята. Проявява предприемчивост, спестовност, трудолюбие и почтеност: все черти, които позволяват да започне и процес на забогатяване. Той е видим в подобреното облекло и жилища, в откриването на училища, строителството на църкви и т.н. Изследователите сочат, че през годините преди въстанието в Батак например не може да се говори за наличие на истинска бедност. Могат да се открият съществени разлики в доходите, но наистина е важно да се подчертае, че благодарение на пазара истинската бедност изчезва.
В автентични документи от периода на Априлското въстание, в ранни спомени и в някои от първите изследвания на въстанието, могат да се открият сведения за това, че пазарните успехи на българите от изброените по-горе селища предизвикват завист у местните турци и помаци.
Руският дипломат (българин по произход) Найден Геров отбелязва, че прогресът на българите предизвика завист от страна на турците, които смятат, че той е опасен и трябва да бъде спрян. За завистта на местните турци спрямо панагюрци споменава и участникът във Въстанието Петър Карапетров. Малко след бруталното смазване на въстанието англичанинът Робърт Джаспър Мор посещава пострадалите селища. Той пише, че от турското село Йени махле „винаги гледали с известна завист на своите по-трудолюбиви и заможни съседи“ в Батак. Именно хората от същото село извършват и едно от най-ужасните кланета в Батак. Друг от свидетелите на жестокостите при потушаването на бунта Юджийн Скайлър отбелязва завистта срещу жителите на Перущица, защото били богати. Изследователят на въстанието в Перущица Иван Кепов също пише за завист към жителите на Перущица. Завистниците са турци и помаци от съседното село Устина. Точно те участват в кланетата и в последвалите обири на имущество от Перущица. Друг местен изследовател – Христо Гюлеметов – отбелязва, че пълните със стока магазини и големите къщи на брациговчани привличат завистливи погледи на съседите им.
В специална публикация, посветена на икономическото положение на Панагюрище преди и след въстанието М. Влайков е категоричен, че нередовната войска, която разбива тамошните въстаници „малко се интересуваше от важността на въстанието за бъдещата съдба на Отоманската държава“. Околните турци са наясно със стопанския просперитет на селището и участват в смазването на въстанието единствено с цел грабеж.
В документите се открива характерна черта на башибозука и на останалите доброволци, потушили въстанието. В дневника си копривщенският даскал Христо Пулеков пише, че Копривщица е обрана от башибозуци „голтаци“. Един от баташките оцелели въстаници също описва грабителите от село Йени махле като „голтаци“. В Перущица, според Иван Кепов, помаците са побеснели за плячка. Доста време след въстанието те обикалят и търсят скрити богатства от страна на местните българи. Водачите на башибозука наистина не са бедни. Може да се твърди обаче, че масовите извършители на престъпления са турци и помаци, чиято бедност свидетелства, че те не са успешни в пазарна среда. Дори и в райони, които са далеч от въстанието бедни мюсюлмани се подготвят да подложат на грабежи и убийства позабогателите българи. Бедността им подхранва завист, гарнира се с религиозен фанатизъм, който пък е насърчен от държавата и резултатите са убийствени в най-прекия смисъл на думата. Само в Батак са избити над 1700 души: мъже, жени, деца и старци. Картините при влизането на покорителите в селището са потресаващи. Не чак толкова жестока, но подобна е съдбата на Перущица, Клисура, Панагюрище и на много други селища, някои от които дори не са участвали във въстанието.
Пропагандната злоупотреба с Априлското въстание може да се търси поне в три посоки: от любителите на силната държава, от антитурските националисти и от радетелите за социална справедливост. Българската пролет на 1876 г. е показателна за това какво може да направи държавната власт – в случая османската – с едно малцинство – в случая българското – когато малцинството постави под въпрос нейната легитимност. След Освобождението българската държавност не успява да създаде условия за възстановяване на пазарната виталност, характерна за основните центрове на въстанието преди 1876 г. По тази причина Априлското въстание не би трябвало да е сред важните исторически събития за любителите на силната държава. Историята на бунта и на смазването му изобилства с предателства, при които българи предават българи, а в някои от грабежите участват българи (българомохамедани, но и малко българи християни). Известни са и случаи, в които турци помагат за спасяване на българи. Така антитурският националистически екстаз, който често предизвиква април 1876 г. става неуместен. Смислен разказ за Априлското въстание трудно се вмества в идеологемите на самозваните борци за социална справедливост. Защото техен стихиен и неосъзнат предшественик не са въстаналите българи и невинните жертви, а по-скоро башибозуците и другите кръвожадни престъпници, които недоволстват срещу неравенството, предизвикано от пазара.
Пренебрегваните аспекти от въстанието разкриха, че завистта срещу пазарните успехи убива. Следователно на базата на историческия опит може да се направи извода, че ограничаването на завистта е предпоставка за обществено благоденствие основано на пазарната икономика.