ClioMania е сайт за публикации на историческа тематика. Той е предназначен за популяризирането на теми, тези и научни резултати в областта на хуманитарните и социални науки.
Проблематично, в него акцентът пада върху изследването на различни аспекти от миналото на България, българските земи и българския народ, както и техните взаимоотношения с други етнокултурни и национални общности и държави на Балканите, в Европа и Света.
Хронологично, структурата е обособена в традиционните три раздела: 1) древност и средновековие, 2) османски период с включената тук епоха на националното ни възраждане, и 3) период на новото и най-ново време, достигащ до наши дни с т.нар. current history, възприемана като текуща, актуална или съвременна история.
Метафората "робство" вероятно е древна почти колкото самата робска институция. Tази силна и "поливалентна" метафора, във всеки случай, отколе е била употребявана за изразяване на всевъзможни състояния на подчинение и зависимост - като се тръгне от кръга на емоционално-психичните нагласи (напр. роб на
Въстанието от април 1876 г. е знаково събитие в българската история. Мотивите за него се крият в недоволството на част от тогавашните българи спрямо османската държавна власт. С историята на въстанието често се злоупотребява, но в нея има два пренебрегвани и важни аспекта.
Две са причините, които доведоха до написването на този текст. Първата естествено бе недостатъчната проученост на проблематиката — за разлика от по-ранните столетия от османското владичество, по отношение на които робската институция вече десетилетия наред се радва на един траен историографски интерес, материализирал се както в специализирани изследвания, така и в публикации на документи, късният период
Ще започна изложението си с откъс от обмена на мисли в българското интернет-пространство. На 2 април т. г. потребител с ник 4avdar отваря темата за Софиялъ Бали Ефенди във форума на Abv.bg, с която се опитва да сондира мнение и да привлече вниманието към обекта на нашата среща.
Османското завладяване на Балканите и свързаните с него политически, икономически, демографски и културни промени имали важни последици за съдбата и историческото развитие на християнските народи в цяла Югоизточна Европа.
Османотурските документални извори – единични актове, поземлени книги, дефтери за категориите население със специален статут и най-вече поименни списъци, съставяни в резултат на периодично извършваните регистрации на жителите в някои селища, изобилстват със собствени имена от мюсюлмански, еврейски и християнски произход. Този богат ономастичен материал има значение не само в лингвистичен аспект
В наше време някой историци се стремят да докажат, че Охридската църква е имала тесни връзки с русите още през X–XI в, в първите десетилетия след покръстването на руския велик княз Владимир (988 г.). Те дори допускат, че новоучредената руска църква — Киевската митрополия се намирала отначало