ClioMania
Сайт за публикации по история
НОВА И СЪВРЕМЕННА ИСТОРИЯ Verba volant, scripta manent
Сайт за публикации по история
НОВА И СЪВРЕМЕННА ИСТОРИЯ Verba volant, scripta manent
ClioMania е сайт за публикации на историческа тематика. Той е предназначен за популяризирането на теми, тези и научни резултати в областта на хуманитарните и социални науки.
Проблематично, в него акцентът пада върху изследването на различни аспекти от миналото на България, българските земи и българския народ, както и техните взаимоотношения с други етнокултурни и национални общности и държави на Балканите, в Европа и Света.
Хронологично, структурата е обособена в традиционните три раздела: 1) древност и средновековие, 2) османски период с включената тук епоха на националното ни възраждане, и 3) период на новото и най-ново време, достигащ до наши дни с т.нар. current history, възприемана като текуща, актуална или съвременна история.
Тази година сме удостоени с честта да отбележим платинения юбилей на специалност „Тюркология“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Нейното учредяване преди седем десетилетия бележи старта в институционалното развитие на българската ориенталистика въобще.
Съвременната македонска идентичност е „въобразена“ и съответно „конструирана“, по известното определение на Бенедикт Андерсън. Всяка модерна нация се конструира по този път от своите национални водачи - по тази теория. Все пак трябва да се види дали това създаване на въобразена национална общност става „отдолу нагоре“, или обратно – „отгоре-надолу“, т.е. чрез натиск от страна на държавната власт.
Разочарованието в Европейското социо-културно пространство както от левите така и от десните идеологии довежда до възникването на социално-политическите конструкти на “третия път”. Между тези модели съществуват изразени различия в зависимост от обществено-исторически фактори и конкретния национален и народопсихологически контекст. Характерни примери в това отношение са “испанската Фаланга”, “легионът на Св. Архангел Михаил” в Румъния, движението “Усташи” в Хърватска, италианския фашизъм, германския национал-социализъм и др.
Посткомунистическата ситуация поражда различни интерпретации на историята на Втората световна война. Сред тях съществува един нов прочит, нов Голям разказ за войната, интерпретация изцяло в антисъветски и антикомунистически дух, която се превръща в политически мит. Този феномен заслужава целенасочено внимание както поради силната си политическа окраска, така и поради своята агресивност в стремежа
Седемдесет години след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и началото на „ядрената ера“ въпросът за осмислянето на този технологически и цивилизационен преврат в историята на човечеството и отворената с него „кутия на Панодора“ е колкото историографски, толкова и политически с огромни морални измерения.
„В същото време обществеността следи с чувство между фрустрация и забавление как висшият клир се оплита в скандали“. Така младият немски специалист по Югоизточна Европа Кристиян Гайзелман, посветил отделни публикации и на България (вкл. на състоянието на БПЦ в посттоталитарния период), запознава с „архонтската афера“, превърнала се - наред с членството на България в Европейския съюз - във водещото медийно събитие в началото на 2007 г.
Учили са ни, повтаряли са ни и в съзнанието ни вече необратимо се е запечатало, че България е единствената страна в Европа, спасила всички свои евреи през Втората световна война. Това се смята за уникално явление в онова време на пълно ожесточение, за един от върховете в политическата ни история, за едно от малкото неща, с които наистина можем да се гордеем.
Митът и митологията могат да се определят като опит на човека да внесе някакъв ред в начина на възприемане на заобикалящия го свят, който му изглежда хаотичен. Този копнеж по митове може обаче лесно да се манипулира от онези, които искат да оправдаят абсолютната си власт с опростенчески схеми, още повече че митът е и един вид приказка. Същевременно лъжата никога не е стопроцентова неистина, а е съчетание от очевидни факти с полуистини и с откровени лъжи.
Повод за избора на темата ми дават широките научни интереси на юбиляра, достигащи съвременността, а също подновената (за кой ли път?) дискусия по миналото на основни „стожери” на Движението за права и свободи във връзка с поредния опит за разсекретяване на досиетата.
Откакто през 1993 г. професорът по международни отношения в Харвардския университет Самюел Хънтингтън определи на страниците на „Форийн афеърс” бъдещия световен конфликт като „сблъсък на цивилизациите”, този термин стана основно понятие в съвременната политологична литература.
Първата световна война заема особено място във външнополитическата история на Съединените щати. Именно тогава САЩ извършват онзи внезапен «скок» към световно господство, който включваше като предварително условие частичната неутрализация на влиянието на старите велики сили на Европейския континент. ...