ClioMania е сайт за публикации на историческа тематика. Той е предназначен за популяризирането на теми, тези и научни резултати в областта на хуманитарните и социални науки.
Проблематично, в него акцентът пада върху изследването на различни аспекти от миналото на България, българските земи и българския народ, както и техните взаимоотношения с други етнокултурни и национални общности и държави на Балканите, в Европа и Света.
Хронологично, структурата е обособена в традиционните три раздела: 1) древност и средновековие, 2) османски период с включената тук епоха на националното ни възраждане, и 3) период на новото и най-ново време, достигащ до наши дни с т.нар. current history, възприемана като текуща, актуална или съвременна история.
Произходът на българските племена през Ранното средновековие е един от най-дискусионните въпроси в модерната историография. Трудностите в научното разработване на темата отчасти се коренят в твърде разнопосочните сведения на средновековните автори, които в продължение на векове възпроизвеждат и допълват наличните данни, често почерпени от недостигнали до нас по-ранни съчинения.
Ако има извори за историята на българите, които са наистина подценявани, слабо известни и малко коментирани, то това са сирийските. Разбира се, под „сирийски извори“ не се има предвид „Сирийска хроника“ на Захарий Ретор (Захарий Митиленски) с нейния прочут и добре известен откъс, описващ двете български етнически групи северно от Кавказ през 60-те години на VI век.
Генезисът и предисторията на онези етнически групи и племена, които образували ядрото на куманския (или кипчакския) народ, изиграл толкова голяма роля в съдбините на Източна Европа, са обвити в мрак. Още през III-II в. пр. Хр. по времето на консолидацията на „източните хуни“ (Hsiung-nu), когато начело с shan-yü Mao-t’un (или Mo-de, 209-174 г. пр. Хр.) те изграждали първата в света степна империя, западно от племената Ting-ling (Din-lin) са били покорени и Küe-she (или K’in-ch’a, Tsin-ch’a) – възможни предци на кипчаките.
В сравнение с традиционното развитие на документалните проучвания в Европа българската дипломатика все още не е напълно разработена. Основната причина за това е липсата на достатъчно изворов материал. Оскъдният брой достигнали до нас средновековни български „дипломи” не представлява надеждна база за цялостна реконструкция на особеностите на някогашното българско документопроизводство.
Повече от столетие продължават опитите за разкриване значението на българското народностно име. От досегашните етимологии особена популярност придоби хипотезата на Томашек – Вамбери – Немет, съгласно която Bulgar представлява форма за 3. л. ед. ч. сег. вр. на тюркския глагол bulgamak („mischen; aufmischen; aufrühren, wühlen“, т. е. „смесвам, размесвам, разбърквам”) с най-общо значение „Mischling, Aufmischer“ („смесен, мелез, хибрид; разбърквач”), „aufrührerisch, rebellisch, wühlerisch“ („разбъркващ, размесващ, бунтовнишки, въстанически”) или „Aufwühler, Aufwiegler; Revolutionär“ („въстаник, бунтовник, революционер”). Извън нея съществуват и
В поредицата кръстоносни походи, които имат отношение към историята на Европейския Югоизток, е и Вторият поход (1147–1149 г.). Сравнен с Първия (1096–1099 г.), Третия (1189–1192 г.) и Четвъртия поход (1202–1204 г.), той не постига нещо значително нито в оказване помощ на заплашените кръстоносни държавици на Изток, нито ...
В историята на средновековната българска култура XIV век съставя несъмнено една от най-оживените и най-плодотворни епохи. Докато предишните епохи са много по-отдалечени от нас и много събития и личности едва се очертават, последното столетие от съществуването на независимата българска държава от Средновековието ...
Епохата на Средновековието твърде малко благоприятствувала за развоя на географските познания. В това отношение Средновековието се отличава рязко от класическата древност. Продължителният период на Pax Romana обезпечава обективни условия за развоя на добре осведомена и засягаща целия познат тогава свят географска наука. ...
Определенията «древност», «Средновековие» и «ново време» не представят само три хронологически разграничения в историческия живот на европейските народи. Това са отделни епохи, които ...