ClioMania е сайт за публикации на историческа тематика. Той е предназначен за популяризирането на теми, тези и научни резултати в областта на хуманитарните и социални науки.
В този раздел се включват разработки най-вече по теми от областта на т. нар. помощни (или специални, фундаментални) науки на историята - палеография, дипломатика, генеалогия, сфрагистика, хералдика, историческа метрология, историческа хронология, историческа демография и пр. традиционни и нетрадиционни дисциплини, но освен това и публикации по въпроси на философията и методологията на историята.
Като професор по социология често отбелязвам как студенти, преподаватели и администрация говорят по темата за политически противоречия. В продължение на години обръщам внимание, че думата „остаряло“ се е превърнала в любим термин за злоупотреба, насочен от страна на ревностните активисти на културната война към опонентите им.
Странни са били божествените отношения в Античността. Или по-скоро – представата на хората за тях. Във всеки случай това, което е достигнало до нас като противоречиви сведения не помага да схванем изцяло онова, което древните са мислели, че знаят за Divine Order.
Битки за историята е имало винаги. При това битки не само за интерпретациите, но и за фактите. Едни и съши на пръв поглед факти са били допълвани, преосмисляни, вкарвани в ново съотношение с други факти, получаващи алтернативни оценки.
Съществуват мнения, според които съвременната история трябва да се дели на времето «преди» и «след» появата на интернет (или на световната мрежа). Дори и да не се приема подобен възглед, несъмненият прогрес в информационните технологии
Приложенията на науката за информацията са изключително многообразни. Те се налагат и извършват под влияние на времето и човешката еволюция. ...
Историята изучава миналото в неговата цялост, хронологична последователност и конкретност, поради което като неин предмет може да се обозначи всичко, което някъде някога се е случило на хората.
Развитието на европейското документознание оказало съществено въздействие и върху изучаването на ориенталските средновековни актове. В Европа интересът към източните канцеларски продукти е свързан както с равнището на ориенталистиката и настъпилия през ХІХ в. общ подем в историко-филологическите науки, така също с редица обстоятелства от политико-икономически характер. Достигналите до нас арабски, персийски, монголски, татарски, османотурски и пр. документални материали съдържат
Началото на науката за средновековните документи е тясно свързано с историята на фалшифициране на старите писмени свидетелства и се корени в първите опити за определяне на тяхната автентичност. Те са преследвали чисто практически цели, поради което този – по-скоро „подготвителен“ етап от развитието на дипломатиката, в специалната литература е обозначаван като период на практическата дипломатика.
Дипломатиката е традиционна помощна историческа дисциплина, изучаваща формата, структурата, съдържанието и различни други аспекти на документите от епохата на феодализма. Тя е в основата на медиевистичната наука, въпреки че през последните десетилетия като неин обект започват да бъдат привличани и документи от ново и най-ново време.
Развитието на човека от биологично в обществено същество е съпътствано от разработването на различни форми на общуване между отделните индивиди и групи от индивиди. Целенасочената комуникация, изразяваща се в
Османотурската палеография и дипломатика е една от водещите помощни науки, обслужващи не само историческите изследвания, но и османистиката в цялост. Нейното възникване като самостоятелна дисциплина през 20-те години на нашия век е отражение и резултат на качествения преход към теоретичното изучаване на османските архивни материали.